Вече сме държава на картофите и черешите

  • 0
authorАвтор: 24 часа
Вече сме държава на картофите и черешите

Малините, които се отглеждат на открито изискват повече грижи, защото са подвластни на капризите на времето.

Домати и дини са по-назад по засадена площ

Площите с плодове непрекъснато нарастват

През 2019 г. зеленчуците са с 50% повече от 2016 г.

В България най-много се отглеждат картофи и череши. Зеленчукът расте на 8262 хектара земи и въпреки че цифрата намалява спрямо миналата година, когато е била 12 384, картофите са на първо място при отглеждането на зеленчуци, показват данните на земеделското министерство за заявените площи по култури по схемите за обвързана подкрепа за плодове и зеленчуци за последните четири години.

За сравнение през 2016 и 2017 г. картофите заемат съответно 5573 ха и 9320 ха. Данните показват

сравнително

голямо

нарастване

на площите,

на които земеделците заявяват, че ще отглеждат зеленчуци.

През 2016 г. общо те са били 21 133 ха, докато през 2019 г. нарастват с над 10 000 ха - до 31 342 ха. Това е малко по-малко спрямо 2018 г., когато зеленчуци с подпомагане се отглеждат на 33 498 ха. Година по-рано за подпомагането са били заявени 29 548 ха.

Според данните при плодовете първенец са черешите, за които са заявени 9860 ха площи през 2019 г. Размерът им е сравнително

постоянен през

последните

четири години

- 9952 и 9359 ха съответно през 2018 и 2017 г. и 8055 ха през 2016 г.

По схемата за оранжерийно производство заявените площи плавно нарастват, като се отчита задържане на нивата при краставиците и постепенно увеличаване на площите с домати и пипер, отчитат от министерството.

Второто място при зеленчуците заемат

доматите

с 4961 ха, площите с тях почти са се удвоили спрямо 2016 г., когато са се простирали на 2428 ха.

При дините, за които през 2019 г. са заявени 4906 ха, не се наблюдава драстична разлика през разглеждания период.

Докато пъпешите растат на 1447 ха през 2016 г., през следващите две години са на съответно 2654 и 2555 ха, а през 2019 г. - 2458 ха.

Земеделците заявяват почти идентични площи за пипер от 2016 г. досега - между 2634 и 2915 ха.

Интересна е тенденцията при краставиците - от едва 81 ха, заявени през 2016 г., цифрата плавно расте през 2017 и 2018 г. на съответно 204 и 454 ха, докато през 2019 г. достига 1425 ха. Леко намаление на годишна база има при корнишоните - те заемат 222 ха през 2019 г., 396 ха година по-рано, а през 2017 и 2016 г. растат съответно на 411 и 247 ха.

Намаление се отчита на площите, на които се отглежда зрял кромид лук - 2788 ха през 2019 г., при 3697 през 2018 г. Все пак те са доста нараснали спрямо 2016 г., когато заемат 1282 ха. При патладжана няма особени промени - между 319 и 361 се движат цифрите за четирите години.

Чесънът се простира на 162 ха през 2016 г., в следващите две години заема площ от 338 ха и 377 ха, до 466 ха през 2019 г.

Заявените площи за подпомагане при отглеждането на главесто зеле

не показват

големи промени

- 1513 ха са през 2019 г., предходните две - 1244 и 1268 ха, а през 2016 г. - 1807. Плавно нарастване има и при площите с плодове - от 27 621 ха през 2016 г., 31 207 ха през 2017 г., 33 346 ха година по-късно и 33 475 ха през 2019 г. През 2019 г. за ябълки са заявени 3227 ха, горе-долу толкова и през предходните години. От 382 ха на 509 ха растат площите за круши от 2016 г. до момента. Праскови и нектарини се заявяват за отглеждане на между 2730 и 2820 ха за разглеждания период, от 2317 на 2874 ха нарастват кайсиите от съответно 2016 на 2019 г.

Без драстични

изменения

са площите с вишни - 1191 ха през 2016 г. и 1241 през 2019 г., ягодите остават на нивата между 614 и 663 ха. Отчита се нарастване на площите за сливи - през 2016 г. се равняват на 5754 ха, 6775 стават през 2017 г., година по-късно се заявяват 8316, а през 2019 г. - 8306 ха. Десертното грозде през 2017, 2018 и 2019 г. се отглежда на между 1727 и 1779 ха, по-малко е било през 2016 г. - 1620 ха.

Ягоди и малини нарастват леко

Леко нарастват площите с малини. През 2016 г. са заявени 1804 ха, 2353 и 2381 през следващите две години, а през 2019 г. - 2198 хектара.

Според Божидар Петков, председател на Българската асоциация на малинопроизводителите и биоягодоплодните, данните показват, че има сериозни проблеми в сектора на малинопроизводството.

“Отчитаме, че във връзка с градушките, които паднаха, и есенните слани добивите са с 30% по малко от миналогодишните. Това значи, че средният добив, който се беше очертал да бъде в рамките на 470 кг за страната, вече е в рамките на 410-420 средно”, коментира Петков.

Цените са доста ниски в момента, когато се отнася за индустриалното производство на малини. Иначе на пазара средно цените се движат в граници между 4 и 6 лева, което е много малко според производителите. Малки количества от продукцията се продават на борсите, по Черноморието, в Пловдив и София. Една част отива за Румъния, но като обеми продукцията е малка. Според Петков големите консуматори са хладилните предприятия.

“Но там цените все още са неуточнени, тъй като се очаква информация за международните пазари, най-вече от по-големите играчи като Полша, Украйна и т.н. По тази причина в момента сме в една изчаквателна ситуация”, коментира Петков.

Според него основен акцент в писането на българската стратегия за Общата селскостопанска политика на ЕС при неговия сектор, както и при другите, ще е получаването на субсидии за преодоляване на въздействието на климатичните фактори.

“Те през последните години много сериозно се задълбочиха и аномалните явления зачестиха. Носят сериозни повреди в селското стопанство. Това са градушките, сланите, силната слънчева радиация. Ние все още сме предприятие под открито небе и тези неща ни притесняват”, каза експертът.

В Испания и Португалия например над 50% от ягодоплодните се отглеждат в защитена среда. “Резултатите при тях са впечатляващи. Чакаме този опит и тези нови технологии да бъдат приложени в България с помощта на национални и европейски средства”, добави Петков.

Защо доматите струват толкова

Според Атанас Кунчев, изпълнителен директор на Българската асоциация на производителите на оранжерийна продукция, не се очаква площите да нарастват драстично. Към момента те са общо 765 ха, при 725 през 2018 г.

Според данните на министерството при оранжерийните домати е отчетено повишение - от 355 ха на 405 ха през съответно 2016 и 2019 г., краставиците от оранжерия показват леки изменения през периода - между 262 и 259 ха.

Кунчев коментира, че пазарът за оранжерийна продукция е бил кризисен през май. Тогава оранжерийните домати са били 80 ст./кг на едро, а на пазара са продавани за 2,5-3 лв. Кучнев коментира, че е крайно необходимо да се регулират тези отношения, а примери за това имало в редица страни в Европа.

“Имаме уверението на настоящата министърка на земеделието, че вървим в тази насока, предприели са мерки”, каза той.

Експертът обясни, че скъпо излиза първата реколта. Доматът например се сади през януари, за да започне да дава плод в края на април.

“Той е скъп, защото 3-4 месеца изисква да се отоплява, но не е сигурно какво ще излезе. Доматът, който слагаме сега, се развива юли, август, септември или октомври. През част от тези месеци не се изисква отопление, по-лесно е”, обясни той.

Настоящата култура ще порасне за 75 дни, а първата изисква 90 заради разликата в слънчевото греене.

Данни сочат, че оранжерийният пипер през разглежданите години е съответно 67,64,78, а към момента - 101 ха.

“Смятате ли, че това е голямо нарастване? Пиперът, който ние произвеждаме, не е предназначен за преработка, за разлика от полския. Нашият е за директна консумация. Отглеждането на пипер в оранжерия е много по-лесно и предвидимо, отколкото отглеждането на краставица и домат”, обясни експертът. Според него добивите са по-малки, но и няма такава конкуренция. Цените са стабилни, оранжерийният пипер държи постоянно 20-30 ст. “Днес можеш да купиш краставици на 2 лв., а утре да струват 60 ст.”, смята той. 

Производители на плодове и зеленчуци влизат в регистър

Да се създаде национален регистър за идентичност за производителите на плодове и зеленчуци - по тази задача ще работи земеделското министерство, съобщи инж. Десислава Иванова, директор на областната дирекция “Земеделие” в Добрич.

Проблем в сектора е обратното начисляване на ДДС. Всички плодове и зеленчуци, които влизат от Гърция, Турция и др., не са обложени с ДДС и оттам се получават разликите в цените. Производителите предлагат онези от тях, които продават изцяло за българския пазар, и преработватели да получават субсидия. Така може да се постигне изравняване на цените и да няма нужда от внос.

От 4129 регистрирани земеделски производители в област Добрич 1216 отглеждат зеленчуци и овощни култури, което е близо 30%. Производителите са повече дребни, сочи справката на областната дирекция “Земеделие”.

Споделете

CAPTCHA изображение
Косово забрани вноса на картофи и мед от Северна Македония

Косово забрани вноса на картофи и мед от Северна Македония

Косовското министерство на търговията и промишлеността наложи днес забрана за внос на картофи и мед от Северна Македония в отговор на забраната за внос на жива риба за зарибяване от Косово в Северна Македония, предаде агенция МИА. Министерството съобщи, че това е реципрочна мярка, която започва да се прилага от днес и ще остане в сила,

Загубихме ли шансовете за завод на автомобилния гигант VW у нас?

Загубихме ли шансовете за завод на автомобилния гигант VW у нас?

Загубихме ли шансовете за завод на автомобилния гигант у нас? Тази тема коментира пред Нова ТВ президентът на България (2012-2016) Росен Плевнелиев. „Длъжни сме да наблюдаваме внимателно този процес. Всички на Балканите наблюдават много внимателно какво ще се случи. Ако „Фолксваген” изберат Турция, това ще изпрати един изключително лош сигнал към

"Ромските палати" - архитектурен феномен 
в Румъния, който смущава (Видео)

"Ромските палати" - архитектурен феномен в Румъния, който смущава (Видео)

В румънските полета и околностите на градовете невероятни азиатски пагоди блестят с хиляди орнаменти, отличавайки се рязко от скромните къщи наоколо: това са "ромските палати" - нов архитектурен феномен, издаващ стремежа към социален престиж в средите на едно маргинализирано малцинство. Тези палати, изникнали с хиляди от края на комунизма със

Отвориха офертите за надзор при строежа на 54 км от пътя Видин - Ружинци

Отвориха офертите за надзор при строежа на 54 км от пътя Видин - Ружинци

Отворени са офертите в обществената поръчка за строителен надзор при модернизацията на 54,3 км от път I-1 (E-79) Видин - Ботевград, в участъка от Видин до Ружинци. Индикативната стойност на поръчката е близо 6,9 млн. лв. без ДДС. Проектът ще се реализира със средства от републиканския бюджет. Тръжната процудура е в три обособени позиции.

Иск срещу България за 80 млн. евро 
заради КТБ отхвърлен окончателно (Обзор)

Иск срещу България за 80 млн. евро заради КТБ отхвърлен окончателно (Обзор)

Владислав Горанов и водещи кантори спечелиха арбитражи за 1,7 млрд. лева Съд във Вашигтон отряза претенциите на Омански фонд заради отнетия лиценз на финансовата пирамида на Цветан Василев Международният център за разрешаване на инвестиционни спорове във Вашингтон е отхвърлил окончателно на 13 август иска на Държавния резервен фонд на Оман срещу

Петкова: Уведомили сме ЕК, че искаме да  увеличим капитала на ТЕЦ „Марица Изток“ 2

Петкова: Уведомили сме ЕК, че искаме да увеличим капитала на ТЕЦ „Марица Изток“ 2

През месец октомври трябва да бъде нотифициран пред ЕК механизмът за капацитет на ТЕЦ „Марица Изток 2“. Това каза министърът на енергетиката Теменужка Петкова пред журналисти, предаде  „Фокус“. Във връзка с ТЕЦ „Марица Изток 2“, тя посочи, че процесът се развива. „Ние сме изпратили информация до ЕК,

АКТУАЛНО

Минният бранш прави 5 на сто от българския брутен вътрешен продукт

На плюс! Фискалният резерв е 11,8 млрд. лв., не е бил толкова от март 2016 г.

В Сребърния фонд има 3 млрд. Заради ниските лихви парите не носят доходност, но и рисковете за тях са малки Парите във фискалния резерв отново са над 11 млрд. лв. Към 30 юни т.г. 10,82 млрд. лв. от тях са на депозит в БНБ и в търговски банки, а 450 млн. лв. са вземанията от фондовете на Европейския съюз.

Създадоха електронен регистър за операторите на биологични продукти

Създаден е електронен регистър за операторите и подизпълнителите, които произвеждат, преработват, търгуват, съхраняват или внасят биологични продукти, съобщиха от земеделското министерство на сайта си. Целта е осигуряване на цялостен мониторинг на биологичното производство в страната, съгласно изискванията на регламентите на Европейския съюз.

Автоматите за билети в столичния транспорт "спестили" 70 000 лева от ресто

За четири години автоматите за билети в столичните трамваи и тролеи са ощетили пътниците със 70 000 лева. Това е сумата от невъзстановено ресто. Стотици пътници в София всеки ден се сблъскват с този проблем. Трябва да разполат с точно приготвена сума -1 лев и 60 стотинки. В противен случай - получават билет, но не и ресто.

Петкова: Уведомили сме ЕК, че искаме да увеличим капитала на ТЕЦ „Марица Изток“ 2

През месец октомври трябва да бъде нотифициран пред ЕК механизмът за капацитет на ТЕЦ „Марица Изток 2“. Това каза министърът на енергетиката Теменужка Петкова пред журналисти, предаде  „Фокус“. Във връзка с ТЕЦ „Марица Изток 2“, тя посочи, че процесът се развива. „Ние сме изпратили информация до ЕК,

БИЗНЕС НОВИНИ

НЕ ПРОПУСКАЙ

Предложение: Зелени регистрационни табели за електрическите автомобили

Google свали 85 приложения, които са заразени с adware – имат 8 милиона изтегляния

Cлyчвaлo ли ви ce e дa изтeглитe пpилoжeниe нa cмapтфoнa cи, cлeд ?oeтo ?oличecтвoтo пo?aзвaни pe?лaми дa ce yвeличи? Cтaвaт вce пo-дocaдни и вce пo-тpyдни зa пpeмaxвaнe. A?o oтгoвopът e дa, тo cтe ce cдoбили c пpилoжeниe, ?oeтo paзпpocтpaнявa аdwаrе, съобщава kaldata.com E?ип изcлeдoвaтeли нa Тrеnd Місrо oт?pивa пpи?aчeн аdwаrе в 85 пpилoжeния в

КЗП: Тегленето на пари от външни банкомати в курортите крие повече рискове от кражби

Тегленето на пари от външни банкомати в курортите крие по-големи рискове от кражби. Не е изключено някъде да са поставени скимиращи устройства, които да копират данните от картата и да откраднат ПИН кода. Според специалисти това са и едни от най-честите измами с пластики, посочват експертите от Комисията за защита на потребителите /КЗП/ в

Брекзит без сделка: Великобритания ще остане без гориво, храни и лекарства

Великобритания ще бъде засегната от недостиг на гориво, храни и лекарства, ако напусне Европейския съюз без споразумение, а също така е заплашена от нарушаване на работата на пристанищата и твърда граница с Ирландия, показват документи на британското правителство, с които се е запознал в. "Сънди таймс", предаде Ройтерс.

Иск срещу България за 80 млн. евро заради КТБ отхвърлен окончателно (Обзор)

Владислав Горанов и водещи кантори спечелиха арбитражи за 1,7 млрд. лева Съд във Вашигтон отряза претенциите на Омански фонд заради отнетия лиценз на финансовата пирамида на Цветан Василев Международният център за разрешаване на инвестиционни спорове във Вашингтон е отхвърлил окончателно на 13 август иска на Държавния резервен фонд на Оман срещу

ОЩЕ ОТ БИЗНЕС НОВИНИ

Гърция отчете първичен бюджетен излишък от 1,779 милиарда евро

Google Street View обновява картата на България

Пешеходни трекери нанасят нови зони на картата от 15 български града Колите започват снимачната си обиколка от днес,16 август Това лято колите на Google отново ще обиколят улиците и пътищата на България, за да отразят в Google Maps вечно променящата се инфраструктура и пейзаж. При това заснемане и обновление ще се включат и кадри

Китай е намалил с над 1.1 трилиона юана данъците и таксите през първото полугодие на годината

Според публикувани неотдавна от Националното данъчно управление данни, през първото полугодие на годината Китай е намалил с 1.17 трилиона юана данъците и таксите, информира Радио "Китай". Съкратените данъци след реформата на ДДС са 436.9 милиарда юана, данъчните облекчения за микропредприятията – 116

Лондонската фондова борса претърпя най-дългото спиране на работа от 8 години

Технически проблем на Лондонската фондова борса (London Stock Exchange) спря в петък търговията на водещите британски компании, известни като "сини чипове" за цял час и 40 минути, като това е най-дългото подобно принудително прекъсване на работата от 8 години насам, предава БНР. Неясен технически проблем попречи на компаниите

Бързи, но не толкова яростни? Европа опитва да намери решение за е-тротинетките

Направо ги забранете. Налагайте глоби за превишена скорост. Накарайте ползвателите им да полагат изпит за правоуправление. От Париж до Берлин европейските градове търсят решения за двуколесното явление, което бързо преобразява градския пейзаж в световен мащаб: електрическите скутери. Защитниците им ги наричат скок към бъдещето, освежаващ,

АКТУАЛНО ОТ БИЗНЕС НОВИНИ