Теренът от 7,3 дка имал голям потенциал.

Експертиза го оценила на 20 млн. лв.,

а е продаден за 658 870 лева

Трите сделки за Царските конюшни накърняват добрите нрави, защото противоречат на установените нравственоетични правила на морала. Условията на сключването им практически се явяват в разрез с общоприетите разбирания за правов ред и справедливост.

Това е заключението на съдия Росен Димитров от Софийския градски съд по делото за Царските конюшни. В него той обявява за нищожни сделките за продажба на 7,3 декара за 658 870 лв. на “Евротрансбилд” ООД през 2016 г. Те бяха атакувани в съда от тогавашния министър на регионалното развитие Лиляна Павлова.

Според съдия Димитров противоречието с реда и морала идвало от занижените цени, на които са продадени терените.

Сделките бяха сключени от бившия областен управител на София Веселин Пенев. Заради тях той бе обвинен в безстопанственост. Оценителката Юлия Димитрова-Цекова пък бе обвинена, че е дала неверни оценки.

“Трите имота с обща площ 7329 кв. м се намират в централната градска част (идеалния център)”, посочва съдия Димитров. Той обяснява, че “действително на пръв поглед теренът сам по себе си не изглежда особено ценен”, защото бил застроен с много сгради, които принадлежали на различни собственици. Освен това имало забрана в него да се строи.

По делото били направени две оценки на терена, става ясно от решението на съда.

Цената на имотите в тях се разминавала десетки пъти. Първата оценила терена за 20 150 904 лв., тоест 30 пъти повече, отколкото бил продаден. Според съдия Димитров това се дължало на различната философия при изготвянето на експертизите.

Първата акцентирала на перспективите на терените. В нея се казвало, че освен че било възможно строителство в незастроените площи, но можело също така да се извършат застрояване и пристрояване.

Втората се базирала само върху статута на имотите към датата на продажбата им.

Съдията възприема изцяло заключението на първата експертиза. Според нея било възможно застрояване на общо 26 263 кв м разгърната площ, и то само върху незастроени земи до достигане на максималната плътност на строителството.

При положение че един кв. м в района вървял около 5000 лв., можело да се приеме, че теренът имал голям потенциал дори и само в рамките на незастроените си площи. Решението на съда не е окончателно.

Споделете