Колко струва Брекзит?

  • 0
authorАвтор: Йовка Димитрова
Колко струва Брекзит?

Изчисленията, макар и все още имагинерни, са пределно сложни. На всичкото отгоре преговорите съвпадат със съставянето на новия дългогодишен бюджет на Евросъюза

Без напускането на Европейския съюз от страна на Великобритания още да е факт, то разтърси един от стълбовете на ЕС - бюджетното планиране. Европейската комисия отложи с половин година предварително огласеното си намерение да предложи новите правила за разпределение на общите средства на ЕС след 2020 г. Така вместо в края на тази година, те ще са готови не по-рано от май 2018-та, съкращавайки значително възможностите за преговори по тях и за постигане на консенсус за бъдещото финансиране на европейските фондове и политики.

Причината – преговорите за излизането на Великобритания вървят по-бавно от планираното и макар да не иска да си го признае, Европейската комисия просто не знае какви политики да планира и как да раздели помежду им неизвестната величина на общите финанси. Основният хикс в уравнението е общият размер на бюджета. Игрекът – ще продължи ли да плаща, какво и колко Великобритания към общите финанси на общността и след напускането ѝ.

На първи януари 2020 г. Обединеното кралство вече от 9 месеца ще е външна страна за ЕС. Извън този факт, фиксиран в Лисабонския договор, в момента е почти невъзможно да се каже дали и в каква степен Лондон ще продължи да дава пари за бюджета на Европейския съюз.

В речта си във Флоренция през септември министър-председателят Тереза Мей предложи 20 млрд. евро за преходния период, който според нея ще продължи две години след излизането на Великобритания от ЕС на 29 март 2019 г.
Тя обаче не каза за какво ще са тези пари - плащания по стари ангажименти, за раздяла на имущество или пък за достъпа до общия пазар и митническия съюз. Нямаше подробности как ще се плащат тези вноски, нито как „Даунинг стрийт“ 10 си представя бъдещите отношения с ЕС – извън или като част от Европейското икономическо пространство, чиито членове макар и формално да не са в общността, заплащат за правото на привилегирован достъп до общия пазар.

Мей не предложи визия за това ще иска ли Лондон да има достъп до общи изследователски проекти, финансирани от европейската хазна, какъв данъчен режим предвижда, какво ще стане с бенефициентите на европейски средства, които по настоящите правила могат да продължат работа по одобрените си проекти до 2025 г, когато окончателно приключва настоящият бюджетен цикъл.

При толкова много неизвестни всеки бюджетар ще страни от правенето на прогнози. И затова е обяснимо защо Европейската комисия, бяга като дявол от тамян от каквито и да са прогнози за бъдещето на европейското финансиране, изпълвайки с мрачни предчувствия реципиентите на субсидии и други плащания от бюджета.
Единствените коментари са по-скоро заклинания, отправяни от европейски политици, че Обединеното кралство не може да се откаже от вече поети ангажименти, нито че останалите 27 ще приемат разходи, планирани за 28 държави да се разплащат с по-висока тежест от тях.

Приключването на сметките

Всъщност Великобритания може да напусне, без да плати и цент към бюджета на ЕС, ако откаже да преговаря за постигане на финансово споразумение, и просто изчака оставащите до автоматичното ѝ излизане 18 месеца. Това обаче е политическо, икономическо, финансово и морално самоубийство, което колкото и да беше изкусително за най-твърдите „брекзетари“ вече бе отхвърлено като възможност от правителството с признанието, че страната има задължения и ангажименти към ЕС, които е готова да изпълни.

Постигането на финансово споразумение е един от четирите ключови теми на преговорите, наред с правата на гражданите, бъдещата граница с Ирландия, и въпросите за раздялата, без „значителен напредък“, по които Брюксел няма да пристъпи към разговори за уреждането на бъдещите си отношения с острова.

На 3 октомври Европейският парламент гласува с голямо мнозинство, че този напредък още не е постигнат, давайки основания за подобно заключение от европейските лидери в края на този месец и отлагайки въпроса за преминаването от преговори по развода към договарянето на бъдещето поне до декември, а вероятно и за следващата година.

Прогнозите за задълженията на Великобритания по т.нар. приключване на сметките варират от 0 (Камарата на лордовете на британския парламент) до 60 милиарда евро (Жан-Клод Юнкер), като за сравнение един среден годишен бюджет на ЕС е около €145 млрд.

За разлика от националния държавен бюджет, европейският не може да излиза на дефицит, т.е. той работи с това, което има. Освен това европейският бюджет не разчита на произведеното от икономиката си, от която е едва 1%, а на вноски от държавите членки и между 11-20% собствени приходи от ДДС, вносни мита и от глоби за нарушаване на собствените си правила на съществуване. Това го прави директно зависим от волята на националните правителства и от конюнктурата в 28 (27) страни членки.

Чисто аритметично, напускането на Великобритания ще остави дупка от 12-15 милиарда евро годишно, каквато е годишната вноска на страната в бюджета на ЕС. Въпреки ребата (механизъм за корекция на вноската, който Маргарет Тачър успява да договори с Брюксел през 1985 г.), който ЕС му приспада, Обединеното кралство е нетен вносител към европейския бюджет и се нарежда на пето място по размер на приноса си към общите разходи на съюза.

Простото изваждане на британската вноска и правене на бюджета въз основа на остатъка също не е осъществима операция, тъй като заради действието на общия пазар и на интеграционните процеси, приносът на Лондон не е величина, която математически може да се изчисли.

Трудно е например да се предвиди колко бързо износителите ще могат да намерят нови пазари след загубата на британския и как това ще се отрази на приходите например на българските компании. От техните печалби ще зависи как ще се пълни българския бюджет, и оттам доколко ще е склонно правителството в София да плаща по-висока вноска към бюджета на ЕС. А и как изобщо ще се отнесе към ограничаване на достъпа до средства и субсидии, например. Подобни изчисления в десетки сфери, в десетки държави, правят прогнозата за напускането на Великобритания изключително сложна.

Новият бюджетен цикъл

Дългогодишният бюджет на ЕС (обикновено за 7 г.), който най-силно ще усети тремора от Брекзит е една от най-сложните общностни процедури. Той изисква не само балансиране на приоритети и разпределение на средства, но и нови правила за работа на финансовите инструменти. Това прави постигането на единодушие, трудна задача, която отнема време и изисква доста усилия.

Европейската комисия, единственият законодателен орган на ЕС, изготвя бюджета и го предлага за одобрение от Европейския парламент и от страните членки. Паралелно с преговорите по бюджета текат разговорите за правилата за работа по европейските програми. Цялата процедура обичайно отнема около 30 месеца, като ангажира всички основни европейски институции – Комисия, Съвет и парламент, и изисква единодушие сред страните членки и съгласието (с мнозинство) на парламента.

„Въпреки че дупката в европейския бюджет от напускането на Великобритания е сравнително малка в макроикономически план – около 0,1% от БВП на всяка страна членка, необходимостта от съкращения или искания за по-големи вноски, ще е политически болезнена“, писа влиятелното издание „Политико“.

За предстоящият бюджетен цикъл политиците няма да имат толкова време, тъй като следващите европейски избори са през май 2019 г. Така че те или трябва да завършат рекордно приемането на следващия многогодишен бюджет и новите правила за ползване на фондовете за година, или да ги проточат след избирането на новия състав на парламента и на следващата Европейска комисия, която ще бъде излъчена от новите евродепутати през есента на 2019 г.

„Разбира се, че могат да се правят политики без пари – чрез регулации, дерегулации и забрани, но в много случаи има нужда от съфинансиране, хората трябва да изкарват заплати, да има програми за постигането на цели“, казва настоящият еврокомисар по бюджета Гюнтер Йотингер.

Според него дупката, оставяна от напускането на Великобритания в бюджета, трябва да бъде запълнена, ако ЕС иска да може да изпълнява международните си ангажименти и да запази конкурентоспособността на икономиката си в световен мащаб.
Европейската комисия смята, че това може да се постигне по три начина: чрез увеличаване на собствените приходи, което не изключва въвеждане на нови европейски данъци, чрез увеличаване на вноските, които страните членки правят към европейския бюджет и чрез намаляване на разходите.

Йотингер говори за нарастване на вноските с 0,1-0,2 процента и за съществено преориентиране на разходите и обвързването им с проекти, които имат „общоевропейска стойност“.

Бюджетният еврокомисар смята, че „когато Великобритания си тръгне, с нея ще си отидат и ребатите“. В момента освен Лондон от компесаторните механизми за намаляване на националните вноски към евробюджета се възползват още Дания, Холандия и Швеция. Само че това ще е малка победа, и тя няма да е достатъчна, за да се запълни дупката в бюджета, отворена от „Брекзит“.

В същото време преговорите по бъдещата финансова рамка ще са по-трудни отвсякога. Европейската комисия има по-слаб гръб в парламента след разтурянето на голямата коалиция между ЕНП и социалистите. Останалите проевропейски сили са малобройни и разпокъсани. Отслабването на евроскептиците не е голяма утеха, тъй като ЕП трябва да събере мнозинство, за да прокара бюджет с по-малко пари на разположение и с повече натиск от европейските столици, които няма да са доволни от исканите им по-високи вноски.

В този смисъл „изравняването на сметките“ с Лондон вероятно ще се превърне в един от важните източници за идния дългосрочен бюджет на ЕС и залог за постигане на успех в проговорите за развода.

Неслучайно, нито ЕС, нито британското правителство публикуват числа. Единственият документ на разположение е позицията на Европейската комисия за принципите на финансовото споразумение, който коментира само сферите, в които ще се търси договореност: европейският бюджет, участие в специфични фондове и инструменти и прекратяване на членството на Великобритания в европейските органи и институции.

Възможните изчисления

Разбирането на екипа на Мишел Барние е че Обединеното кралство трябва да изплати своята част от задълженията, поети докато е било член на ЕС, по отношение на бюджета, специфичните финансови инструменти и гаранции, и към европейските институции, оставащи към датата на напускането му. Както и че те трябва да се пресметнат като процент от тези задължения и да се изплатят в евро (заради очаквания спад на курса на британската валута след Брекзита).

Една от малкото прогнози, боравеща с конкретни числа, е дело на мозъчния център „Брюгел“, който е профилиран в икономическите анализи.

Според „Брюгел“ размерът на сметката от развода ще зависи от „фундаментални политически компромиси и избор. Ключовият въпрос е дали Брекзит ще бъде възприет като прекратяване на членството в клуб или като развод“.

Решаващи за окончателното уреждане на сметката според икономистите ще бъде договореният от двете страни начин на изчисляване на британския ребат до 2020 г, разликата между авансовите плащания по европейски програми, които Лондон трябва да направи и последващото възстановяване на суми от бюджета на ЕС, както и от това ще продължи ли Брюксел да плаща по европроекти във Великобритания и след напускането ѝ.

Изчисленията показват, че най-скъпият вариант на раздялата ще е „Напускане на клуба“. При този сценарий Великобритания ще дължи на ЕС € 86,9 милиарда. При него Обединеното кралство не получава дял от европейските активи и продължава да изплаща задълженията си към европейския бюджет до 2025 г., когато приключва настоящата финансова рамка.

Ако бъде избран вариантът „Развод“, задълженията на Великобритания към ЕС се изчисляват на €17,7 млрд. (сума, близка до предложеното от Тереза Мей), като от задълженията се приспада делът на кралството в общите активи на ЕС, а плащанията към бюджета прекъсват към датата на излизане.

Що се отнася до дължимите плащания от страна на ЕС до 2020 г., те се изчисляват на €28,9 млрд., плюс ребат от €4,6 млрд. Сумата по поети вече от Великобритания като член на ЕС ангажименти по плащания по програми е около 109 млрд. евро, като значителна част от тях подлежат на възстановяване от европейския бюджет при изпълнение на проектите.

И докато тези числа с условности могат да се извадят от балансите на европейския бюджет, е напълно невъзможно към днешна дата да се даде оценка на стойността на активите на ЕС към датата на „Брекзит“. Това прави определянето на конкретна сума, твърде имагинерна задача. Ето защо, все повече икономисти залагат на европейската позиция, раздялата да се изчисли като проценти по предварително договорени ангажименти, вместо като формула.

Споделете

CAPTCHA изображение
Бизнесмен ще прави частно летище до Кондофрей

Бизнесмен ще прави частно летище до Кондофрей

В ГВА е внесен за одобрение генерален план за превръщане на летателна площадка в аеропорт Собствениците на летателната площадка при радомирското село Кондофрей имат намерение да я разширят до частно летище. За това инвестиционно намерение съобщи министърът на транспорта Росен Желязков. Изявлението му бе по повод реакцията на лидера на БСП

“Самсунг” приключи сделката за соларните си централи  у нас

“Самсунг” приключи сделката за соларните си централи у нас

“Самсунг Си енд Ти корпорейшън” е приключила на 7 януари продажбата на шестте соларни парка от 43 мегавата в България. Те вече са собственост на чешката “Портанеро инвест” и люксембургското подразделение на геманската “КейГал И Ес Пи Еф 4 холдинг”. Цената не е обявена, но това е най-голямата сделка с продажба на соларни паркове в България от 2012

74% от шведските  фирми у нас планират  разширение на бизнеса

74% от шведските фирми у нас планират разширение на бизнеса

74% от шведските фирми, работещи в България, планират да разширят бизнеса си тук през следващите 3 години, като 60% от онези сред тях, които имат производствени бази тук, възнамеряват да инвестират още в тях. Това гласят резултатите от проучване сред шведския бизнес, представено в четвъртък вечерта на неформална сбирка в столичен клуб по повод

НАП: Хазната губи над 1 млрд. лева годишно заради фалшиви касови бележки

НАП: Хазната губи над 1 млрд. лева годишно заради фалшиви касови бележки

Държавната хазна губи над един милиард лева годишно заради укриване на обороти чрез фалшиви касови бележки, заяви за БНР  говорителят на Националната агенция за приходите Росен Бъчваров. По думите му, ако компаниите започнат подготовка за подмяна на касови апарати през януари, няма да имат проблем да изпълнят изискването на закона до края на март.

Тунел за 4,6 милиарда долара , който минава по дъното на морето, откриха в Хонконг (Видео)

Тунел за 4,6 милиарда долара , който минава по дъното на морето, откриха в Хонконг (Видео)

Нов автомобилен тунел на стойност 4,6 милиарда долара бе открит днес в центъра на Хонконг, предаде ТАСС, цитирана от БТА. Според съобщение на местните власти осъществяването на инфраструктурния проект е отнело десет години. Тунелът с дължина 3,7 км преминава по северния бряг на остров Хонконг, а отчасти и по дъното на морето.

26-има имат толкова пари, колкото половината най-бедно население в света

26-има имат толкова пари, колкото половината най-бедно население в света

Концентрацията на богатството се е увеличила още повече през 2018 година и 26-имата милиардери вече притежават толкова пари, колкото и половината най-бедно население в света. Това се посочва в доклад на неправителствената организация Оксфам, цитиран от АФП, съобщава БТА. Оксфам призовава държавните да облагат най-богатите хора.

АКТУАЛНО

Добавят двойния стандарт към “черния списък” на ЕС (Обзор)

Първият опит за пълнене на тръбата с газ от “Турски поток” не успя - намаляват цената за резервиране за 20 г.

Трите обвързващи оферти не покриват нужните 2,76 млрд. лв. за строителство на новите тръби “Булгартрансгаз” намали цената за резервиране на 90% от капацитета на газопроводите, по които ще се транспортира газът от “Турски поток”, след като първата фаза от пазарния тест с обвързащи оферти не завърши с успех.

Нови трудови договори иска бизнесът - освен заплатата да пише колко струва всеки работник (Обзор)

Осигуровките - поравно вместо 60/40 НОИ да плаща и първите 3 дни болнични Нов тип трудови договори ще поиска бизнесът от държавата. Това стана ясно в сряда, когато четирите големи работодателски организации - КРИБ, АИКБ, БСК и БТПП, обявиха приоритетите си за 2019 г. Идеята е във всеки договор да се вписват две числа - общият разход за труд и

Министър Караниколов: Сигурен съм, че инвестициите в България не падат

Противно на публикуваните от БНБ данни, преките чуждестранни инвестиции в България не спадат, а даже има ръст. Това е мнението на икономическия министър Емил Караниколов. В студиото на „Лице в лице” по bTV, той подчерта, че централната банка представя прогнозни данни, които подлежат на 15-месечна корекция.

Стилиян Кротнев, директор в МВР, вероятно ще оглави АПИ

Стилиян Кротнев, директор на дирекция „Управление на собствеността и социални дейности” в МВР, най-вероятно ще оглави Агенция "Пътна инфраструктура" (АПИ), потвърдиха пред "24 часа" източници от правителството. Предишният председател на УС на АПИ Светослав Глосов подаде оставка заради гафовете с електронните винетки.

БИЗНЕС НОВИНИ

НЕ ПРОПУСКАЙ

"Мерцедес" и "БМВ" може да се обединят?

„Български морски флот" очакват още 3 кораба през 2018 г.

„Български морски флот" очакват през тази година да получат три 45 хиляди тонни кораба. Това съобщи собственикът на морския флот Кирил Домусчиев в социалната мрежа Фейсбук, след като БМФ получи кораба „Рожен“ в Нантонг, Китай : "Поредната нова придобивка, Приятели! Освен "Рожен" тази година чакаме да получим от корабостроителницата още три 45

Война на кафетата в Китай

Starbucks влезе в Китай преди 20 години с обещанието да отваря в страната едно кафене на всеки 15 часа. Смел местен конкурент, Luckin Coffee, днес иска да детронира американската компания като открива едно . . . на всеки три часа и половина. Динамиката на стартъпа успя да привлече потребители с неговите многобройни купони за намаления.

Работодателите искат нов тип трудови договори

Работодателските организации настояват осигурителните вноски да бъдат разпределяни поравно между работодатели и работници. Според бизнеса това няма да се отрази на заплатите, защото ще бъде компенсирано от увеличение на трудовите възнаграждения, предава БНР. За целта, с промени в Трудовия кодекс, може да бъдат въведени нов тип трудови договори,

Министерството на правосъдието: Да не се дава българско гражданство за инвестиции

Проектът за промени на Закона за българското гражданство ще бъде обсъден на 30 януари т.г. от Съвета за развитие към Министерски съвет и ще бъде публикуван за обществено обсъждане. Това съобщиха от пресцентъра на Министерството на правосъдието. Част от мерките предвидени в законопроекта предвиждат да отпадне възможността за получаване на българско

ОЩЕ ОТ БИЗНЕС НОВИНИ

България е изнесла със 162% повече ток през месец януари от 2018 г.

Джак Ма бе избран за най-добър бизнесмен от „Форин полиси"

Основателят на „Алибаба" Джак Ма бе включен в листата на „100-те водещи световни мислители" на американското списание „Форин полиси". Той е единственият китайски предприемач в нея, уточнява bulgarian.cri.cn. Листата е разделена в 10 категории, сред които отбрана и сигурност, енергетика и климат, технологии, икономика и бизнес, наука и здраве.

Декларациите с баркод сами смятат дължимия данък

Ако подадат декларациите си по електронен път до 31 януари 2019 г., физическите лица могат да ползват 5% отстъпка върху данъка за довнасяне по годишната си данъчна декларация, но не повече от 500 лв. Годишната декларация за облагане на доходите с баркод вече е публикувана на интернет страницата на НАП – www.nap.bg.

ЕК ще предупреди България за даването на паспорти срещу инвестиции

Европейската комисия ще предупреди България заради практики за даването на паспорти на чужденци срещу инвестиции.  Според агенция "Ройтерс" това е заложено в доклад, който се очаква да бъде публикуван в сряда. Агенцията разполага с чернова на документа, в който комисията твърди, че практиката богати чужденци да получават гражданство или постоянно

Изложбените площи на Международното изложение за градинарство в Пекин ще бъдат издържани в традиционен китайски стил

От април до октомври тази година Пекин ще бъде домакин на международно изложение за градинарство. От организационния комитет съобщиха за нашето радио, че в програмата и оформлението на изложбените площи ще бъдат застъпени силно традиционни китайски паркови технологии и мотиви, чиято цел е да демонстрират привлекателността и постиженията на

АКТУАЛНО ОТ БИЗНЕС НОВИНИ